Пребиотиците предстaвляват растителни фибри, които не могат да се усвояват в стомашно-чревния тракт на човека, но служат за храна на намиращите се там полезни микроорганизми, като стимулират растежа и/или активността им. Полезните ефекти върху организма се дължат именно на пролиферацията на естествената микрофлора, и особено на щамовете бифидобактерии и лактобацили.
Пребиотиците и тяхното действие са открити съвсем скоро – едва през 1995г., поради което все още са обект на множество научни изследвания и клинични опити.
Най-добре познати са четири съединения – транс-галактоолигозахарид, инулин, фруктоолигозахарид и лактулоза. Те представляват сложни въглехидрати с различeн брой молекули в състава си, връзките между които определят в коя част на дебелото черво преимуществено ще се изразява ефектът им.
Късоверижните захари като олигофруктозата имат 2-8 молекулни връзки и затова изхранват бактериите в предната (анатомично дясна или асцендираща част) на колона, а дълговерижните като инулина, с 9-64 връзки, изхранват тези в задната (анатомично лява или десцендираща) част.
Работи се усилено върху изучаването на пребиотиците с пълен спектър, чиито молекули съдържат 2-64 връзки помежду си и действат по цялата дължина на дебелото черво.
До момента такъв полизахарид е синтезиран само изкуствено (олигофруктозно обогатен инулин) и не е установено наличието на подобни субстанции в естествени източници. Това са гума арабика (най-богатата на пребиотици суровина, до 85% от съдържанието й), бобовите растения, нерафинираните житни растения като пшеница, овес, ечемик, корените на цикория и др.
Предполага се наличието на пребиотици под някаква форма и в майчината кърма, ускоряващи развитието на храносмилателната система на новороденото.
Сами по себе си пребиотиците не оказват влияние върху организма.
Положителните ефекти от приемането им се дължат на функционирането на чревните микроорганизми, които те изхранват.
Благодарение на тяхната обмяна, в храносмилателния тракт се увеличава абсорбцията на някои минерали и особено на калция, подобрява се нивото на киселинност и се нормализира очистването на червата.
Пребиотиците увеличават секрецията на късоверижни мастни киселини, с което намаляват риска от възпалителни заболявания на колона (улцерозен колит, болест на Крон) и предпазват от развитието на колоректален карцином. Навлизането на тези мастни киселини в кръвта помага за понижаване нивата на кръвната захар, което ги прави важна част от диетата на диабетици и хора с инсулинова резистентност.
Също така, пребиотиците намаляват чувството на глад и могат да участват успешно в хранителния режим за редукция на теглото, но в никакъв случай не могат да заместят разнообразното хранене и двигателната активност.
